Надежда

Пада капчица дъжд по моята бледа ръка,

усмивка нежна пусната от тъга.

Колко жалък изглежда животът ни,

пречупен през мъгла.

Борим се всеки ден,

борим се с околните,

но най-вече се борим със себе си.

Лъжем всеки час,

лъжем тези около нас,

но най-вече лъжем себе си.

Смеем се за всичко и на всеки,

смеем се на грешки човешки,

но на кого се смеем -

най-вече на глупостта си.

Живеем ден за ден,

живеем за себе си,

за момента, за мига...

но най-вече живеем за околните!

Пада поредна капчица дъжд

по потъмнялата ми вече ръка,

 усмивка тежка,

пусната просто така...

Колко жалък изглеждаше животът ни,

пречупен през мъгла.

Търсим малката бисерна мида,

изчезнала в забрава и тишина!