Надежда
Умирам от яд,
побърквам се дори,
чудейки се
кой ли пък сега
минава през мислите ти.
Да знаеш само как горещо се надявам
поне веднъж на всеки десет пъти,
в които все така горя,
да е напразно
и да мислиш ти за мен така.
Умирам от яд,
побърквам се дори,
чудейки се
кой ли пък сега
минава през мислите ти.
Да знаеш само как горещо се надявам
поне веднъж на всеки десет пъти,
в които все така горя,
да е напразно
и да мислиш ти за мен така.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...