Feb 20, 2018, 9:24 AM

Надежда

  Poetry » Love
740 1 3

      Надежда
Представи си, че ти
затваряш очи
в опит да избягаш за малко
от това що в сърцето тежи.
Представи си, че ти
затворил вече очи
виждаш черната бездна,
в която потънал си в мъки.
В черната бездна обаче проблясват искри
приличат те на малки ярки звезди.
Представи си сега, ти,
че тези ярки звезди са
малка надежда в черната бездна,
в която потънал бе ти.
Тези ярки звезди проправят си път
през черната бездна,
показват ти път за надежда.
Представи си, че ти отваряш очи,
и от очите ти се стичат сълзи.
Съзрял си ти път пълен с надежда
и в сърцето ти вече по-малко тежи .
Представи си, че ти не бе отворил очи
и бе живял живот без надежда.
                             
                                                  Г.Г
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Gabriela Georgieva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не го свързах точно с идеята за медитация ,но да ако погледнеш първите два реда и аз за това бих се сетила .
  • Благодаря много!
  • Нали надеждата крепи човека и умира последна! Не може да се живее без надежда и мечти! Браво, Габриела!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...