“Надежда” е понякога Човек
“Надежда” е понякога Човек
Господи, колко е хубаво!
Да можеш! Да даваш! – значи живееш!
И от небето във облаци пухкаво,
слънце наднича - някой да сгрееш!
Стъпка тиха на добър човек,
да чуваш с надежда очаквана.
Да пресичаш пътеки, носейки лек,
сълза да изтриеш от болка оплаквана.
С Вяра от себе да нахраниш ти гладен,
пиянство от радост да даваш на жаден!
Господи, ти без мяра Добро си посял,
кога градината земна за нас си създал!
18.12.2014
Ренета Първанова (от “Не чудеса, а просто Мотора на Сърцето”)
в отговор на чудесната поетеса Дела Раи и нейното стихотворение "Надежда"
© Ренета Първанова All rights reserved.
