12.04.2015 г., 20:46

“Надежда” е понякога Човек

620 0 4

“Надежда” е понякога Човек 

 

Господи, колко е хубаво! 

Да можеш! Да даваш! – значи живееш! 

И от небето във облаци пухкаво,

слънце наднича - някой да сгрееш! 

 

Стъпка тиха на добър човек, 

да чуваш с надежда очаквана. 

Да пресичаш пътеки, носейки лек, 

сълза да изтриеш от болка оплаквана.

 

С Вяра от себе да нахраниш ти гладен,

пиянство от радост да даваш на жаден! 

Господи, ти без мяра Добро си посял, 

кога градината земна за нас си създал! 

 

18.12.2014

 

Ренета Първанова (от “Не чудеса, а просто Мотора на Сърцето”)

в отговор на чудесната поетеса Дела Раи и нейното стихотворение "Надежда"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ренета Първанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе, Стойне и Мисана, благодаря ви! Поздрав за всеки от вас и хубав ден!
  • Да можеш да даваш значи, да живееш! Отлична мисъл, Рени! Особено, когато даваш вяра, надежда и любов. Чудесно си се сетила за тази релация и си я оформила перфиктно поетично. Поздравление и най-висока оценка!
  • Човек винаги трябва не само да се стреми към доброто, но и да го прави,
    независимо от това дали в момента има желание да го направи.Да се научи да прощава и на най-големия си враг. Да се раздава за другите безрезервно. Дай Боже да успее.Само така ще може да помогне на всички
    нуждаещи се.
    Рени, пожелавам ти го, за да се почувствааш истински щастлива!
    Нека Възкресентсите празници осветят душата ти и оправят пътеките ти! Амин!
  • Много добрини може човек да направи, ако посятото Добро от Бога продължи! Поздрав!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...