Надежда за Разум
Някъде в дълбокото -
между "никъде" и "вдън земя",
живяло свито малкото,
малко свито... грехота... (...)
От зрънце пръкнало се - въх, мър', майко,
то тръгнало да дири свят,
залухано, забутано, защот' е малко,
завряно в куха и самотна смрад.
И ей го - чука на вратата -
изпълнено с надежда, с възхищение,
усмихнало се, но за отплата,
му затворили със унижение...
Та ей го - стигнало съседна къща,
изпълнено с надежда, с умиление,
почукало, но зад вратата
живяло живо отвращение...
Зрънцéто духом не поддало,
тръгнало е свят да дири,
дружка търси... и видяло,
град с табела "ЕЛ. ВАМПИРИ".
Газ! Напред! Това е ново,
казало си наш'то зрънце,
с трепет и с богато слово
тук дошло да дири слънце.
Но за участ зла, нещастна
мрак царувал в този град...
свило се сърцето малко...
но не тръгнало назад!
Ей го - чука на вратата -
с бодрост и затихваща надежда...
молело се в тишината
тук зрънцé да се отглежда...
А отвътре - ел. вампири -
жадни, празни, страшни,
силата до край изпили...
и мечтите досегашни.
И се върнало зрънцéто
между "никъде" и "вдън земя"...
(...) а, където го открили,
имало табелка:
Тук живя,
не оцеля
разумът
в твоята глава...
© Мирослав Димов Морис Джордан All rights reserved.
