Надолу по склона
Надолу по склона
Надолу по склона, по който се качвах,
ми беше по-трудно да сляза.
Пристъпвам страхливо в една многозначност.
Скалите предишни са пясък.
Когато от слабост трептят колената,
подпирайки слабото тяло,
не искам да чувам зовът на земята
за някакво ново начало.
Със всяка година и все по-надолу,
към себе си тя ме привлича.
Строих цял живот свой спасителен модул,
обзет от инстинкти първични.
Но всичко излиза до болка излишно.
Какво? От кого да спасявам?
Когато не вземаш със себе си нищо,
тогава все нещо остава.
© Александър Калчев All rights reserved.
