MIla_f (Мила Костова) MIla_f (Мила Костова)
42
Nov 25, 2007, 6:41 PM

Нагъл си

  Poetry » Love
1.3K 1 6
Искаш ли да ме обичаш ти
както правеше преди,
искаш ли да изживеем пак
радост в онзи приказен свят?

Искаш значи, така ли?
Как може така да ми говориш?
Та не помниш ли какво ми причини
не помниш ли, че почти не ме уби...?

Но този път аз ще казвам НЕ,
ще се сърдя без причина
и със нож като теб ще тръгна
и в твоето сърце ще го забия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мила Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0