Jan 10, 2017, 10:56 PM

Нахална съм...

  Poetry » Love
828 3 10

Не спъвам полета ти
и деля те с нея,
избрах си да съм другата,
с мечти,
не те обичам притежателно,
не мога,
понякога боли, но не горчи.
Не мога да отнемам от деня ти
минутки, нито мигове дори,
но мога да се вмъквам във съня ти
и страстно да танцувам до зори.
По спящите очи ще те целувам,
от грешни часове ще си крада,
в сърцето ти на воля ще лудувам
и после на гърдите ще заспя.
Денят когато сънен се покаже,
частичка ще си взема от нощта,
ще тръгна боса, няма да разкажа,
че си откраднах миг от вечността.
Очаквай ме, отново ще се върна,
когато уморен във мен заспиш,
със цялата ми страст ще те прегърна,
нахална съм... дано да ми простиш...



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...