Jul 31, 2008, 12:58 PM

Нахлу като крадец

  Poetry
1.3K 0 17

                                                                                                    Посветено

Нахлу като крадец.
Във мене.
Във моята душа.
Скъпоценното открадна.
Присвои си любовта.

Опитваха се преди тебе много
да отворят вратата у дома.
Молиха се даже на колене,
но... заключена остана тя.

Само ти единствено успя
да влезеш в моето сърце.
Шансовете свои не пиля,
държейки ме и с двете си ръце.

Нахлу като един разбойник.
Без да чакаш мойто Да!
За мен направи невъзможното –
от смърт спаси ми любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...