Най-добра приятелка
А можеше да бъде различно...
Да бъдат слети моето и твоето
сърце.Да бъдем заедно
без предразсъдъци.
Но стореното вече е непоправимо.
Можех да премълча
болката от скритата истина.
И да остана до теб.
За да променя начертаният план,
за да променя теб.
Опитах се предотвратя
нашата раздяла.
И въпреки,че почти успях
сега разбирам,че само я забавих,
че през всичките месеци
малко по малко я губих.
И вече дори не си ми приятел,
какъвто обеща да останеш.
Поредната измама...
Мислех,че винаги ще си до мен,
че винаги ще мога да разчитам
на теб и твоята подкрепа.
Ала сега в очите ти виждам
разочарование и някаква
смесица от болка,съжаление и обида,
сякаш не моят,а твоят живот унищожих.
И само се питам
какво толкова сторих?
И дали в онзи ден,
когато те излъгах,
не те загубих завинаги?
Мислех,че така е най-добре,
че без мен ще си щастлив,
че всички ще бъдат щастливи.
Сега си щастлив нали?
Ала нямаш представа
колко много ми костваше това,
да те излъжа че си ми нужен
само като приятел,
а вътрешно сърцето до крещи
"Искам те!"..."Обичам те!"
Сега е късно да кажа истината,
и се питам дали някога
ще си простя.
Но когато ти видя
съзирам един влюбен,
амбициозен и устремен
в целите си и тяхното
изпълнение,заедно с нея,
щастлив човек.
Човек,който пожелах да бъде
мой приятел,вместо спътник в живота.
Осъзнавам,макар и с доза
болка отрицание,
че постъпих правилно.
И няма да мине и ден
без да спра да си го повтарям,
докато не го повярвам.
Тогава,може би щастлива
ще бъда и аз.
А до тогава ще бъда
твоята най-добра приятелка.
Да бъдат слети моето и твоето
сърце.Да бъдем заедно
без предразсъдъци.
Но стореното вече е непоправимо.
Можех да премълча
болката от скритата истина.
И да остана до теб.
За да променя начертаният план,
за да променя теб.
Опитах се предотвратя
нашата раздяла.
И въпреки,че почти успях
сега разбирам,че само я забавих,
че през всичките месеци
малко по малко я губих.
И вече дори не си ми приятел,
какъвто обеща да останеш.
Поредната измама...
Мислех,че винаги ще си до мен,
че винаги ще мога да разчитам
на теб и твоята подкрепа.
Ала сега в очите ти виждам
разочарование и някаква
смесица от болка,съжаление и обида,
сякаш не моят,а твоят живот унищожих.
И само се питам
какво толкова сторих?
И дали в онзи ден,
когато те излъгах,
не те загубих завинаги?
Мислех,че така е най-добре,
че без мен ще си щастлив,
че всички ще бъдат щастливи.
Сега си щастлив нали?
Ала нямаш представа
колко много ми костваше това,
да те излъжа че си ми нужен
само като приятел,
а вътрешно сърцето до крещи
"Искам те!"..."Обичам те!"
Сега е късно да кажа истината,
и се питам дали някога
ще си простя.
Но когато ти видя
съзирам един влюбен,
амбициозен и устремен
в целите си и тяхното
изпълнение,заедно с нея,
щастлив човек.
Човек,който пожелах да бъде
мой приятел,вместо спътник в живота.
Осъзнавам,макар и с доза
болка отрицание,
че постъпих правилно.
И няма да мине и ден
без да спра да си го повтарям,
докато не го повярвам.
Тогава,може би щастлива
ще бъда и аз.
А до тогава ще бъда
твоята най-добра приятелка.
© Алекс All rights reserved.
