Най-хубавата ми жена
Снощи разговарях със душата ти,
разказа ми една мечта.
За щастието споделено
и за любовта.
За куражът, за това да си човек,
да вървиш спокоен по пътя си нелек.
Но с някой! Не идеалният!
Той не съществува!
Но заедно, със малки крачки
истински да бъде,
без да се преструва!
Любящ, до теб да е и ти да го интересуваш!
От малките проблеми през деня,
до мечтите и въпросът:
"Защо се съществува?".
За целувки или думи да не се пести,
но до тебе в трудностите да стои!
Да те вижда като за първи път -
чаровна, силна, нежна или просто хубава жена!
И докато целува твойта сладка гръд,
да помни миговете споделени!...
Говорихме.
А после тя заспа!
В прегръдката ми беше ти -
най - хубавата ми жена!
© Добромир Иванов All rights reserved.
