Най - истинска любов
Да се усмихнеш на цъфнало кокиче сред снега,
и в белотата да съзреш сиянието на лъчите
на слънцето, на живота, на късче топлина,
която ти изпраща любовта преминала вселените.
Да се събудиш в късна, тъмна доба,
и да ти светлее във зениците изкряща доброта
със име на дете или на цвете.
Нима това не е лика на любовта...
Когато най-самотен се усетиш,
да те прегърне брат или сестра.
Когато пък от студ трепериш,
да те обгърне топлина...
Когато те измъчва люта жажда,
и устните ти лепнат от мълчание.
Приятел ти подава водица в чаша,
ала за теб е животворящото лечение.
Да бъдеш лъч, и толина,..уют.
Прегръдка, и вода, живот...
Да свиеш и вселената във своя скут,
нима това не е най-истинска любов...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
