Надеждо моя, женската ми вяра
разперваше крилата неукрепнали,
но църквата все бърках и олтара
и грешните молитви май съм шепнала.
Надеждо моя, все кънти на кухо,
камбаната. И мъртвите би сепнала.
Но все крещя комай в ухото глухо,
или от безразличие е клепнало.
Надеждо моя, дала си ми име,
изтъркано от толкова изричане.
Вземи си го, върви си, остави ме!
Hай-лесно се умира от обичане...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
А другото...Боли...Марийче, Дени, Красе, прегръщам ви! П. П. Красе, искам само за един ден да бъда безразлична...Много искам!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
