Надеждо моя, женската ми вяра
разперваше крилата неукрепнали,
но църквата все бърках и олтара
и грешните молитви май съм шепнала.
Надеждо моя, все кънти на кухо,
камбаната. И мъртвите би сепнала.
Но все крещя комай в ухото глухо,
или от безразличие е клепнало.
Надеждо моя, дала си ми име,
изтъркано от толкова изричане.
Вземи си го, върви си, остави ме!
Hай-лесно се умира от обичане...