Най-топлото на цялата Вселена
Аз тихо,
много тихичко затварям
на зимата кристалните
клепачи.
Във миглите им правя
топла стряха
и никой, стъпил тук,
не ще заплаче.
Аз сложих одеяло.
Плюшен въздух.
Запалих свещ
със аромат дървесен.
Мелодията?
Само да я чуеш!
Най - нежната на цялата
Вселена.
И нощем, щом небето
се съблича
от черната коприна -
чисто голо,
звездите, пълни с огън
го обичат.
A аз горя в очите му отново.
И зимата - искряща, снежно бяла
не е студена.
Не! Не е студена!
Защото във сърцето ми е лято -
най-топлото на цялата Вселена.
© Деница Гарелова All rights reserved.
