Не се събуждай още, не избързвай,
зората е препускащ млад Пегас.
Пристигне ли, ще трябва да го вържа,
огрявайки във утринния час.
Не се събуждай, още съм в съня ти,
танцуваш с мен и с капки от дъжда.
Събуждането скрива радостта ти –
прокужда мен и дивната игра.
Не се събуждай, рано е, поспи си,
а аз ще гледам, целият в захлас.
Ще те докосвам с устните и с мисли,
с душата си – най-верният компас!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
