Sep 28, 2025, 9:54 AM

Някъде из мрака

179 0 0

 

Празни думи изпълниха бездънната ми вяра,

вяра вечна и искрена, но нежелана.

Една врата със златна ключалка

се отвори и затвори с престорена милувка.

Заключих я, но не бе само врата, а съкровена мечта

захвърлих ключа на дълбоко в своята душа,

но ти струши, разделящата ни врата - 

разхвърли треските ѝ в хаоса на нощта,

с целия си гняв разруши една съдба.

 

Една година се превърна във вселена от копнежи -

бе подредена с обич като пъзел от мечти,

но ти я захвърли, като цвете на гроб,

красиво преди, но сега на смъртта роб.

Захвърли я – не с ярост, а чрез забрава

като детска играчка със загубена стойност и име.

 

Две загубени души се лутат в мрака -

не сме аз и ти, а това което можеше да ни чака.

Миналото е сладко, настоящето боли -

бъдещето вече го няма, нали?

С думи въоражена съм, но зная

да вярваш, че времето лекува е като да скочиш в бездънна яма.

Вярвайки, че любовта ще ме хване е лъжа,

но твоята безвярна обич, беше любимата ми измама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елисавета Карамфилова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...