НАКАЗАНИЕ
Рисуваш безмилостно всяка вина,
релеф непрогледен, изваяла в мен...
Болезнени пръсти, досущ са... кама,
раздираща в ивици босия спомен...
До колко ъгли ще притискаш душата!?
Оголила зъби за остър отпор...
разплела греха, оглушал в тишината,
изгубена в ирис на ястребов взор...
А клетвите тъжно болеят в очите,
забравени в капка катранена свещ...
С която безгласно отслужи молебен
на онзи ограбен... самотен копнеж.
На нов кръстопът недей ме изправя,
да търся пролука през вятъра тих...
Аз няма съм! В срички вината удавя
безгласно рефрена на тъжния стих...
Последната глътка изпиваш нахално,
от моя дъх стенещ в агония, ням...
клеймиш същината ми най-безпощадно
и сееш разколи в душевния храм...
Уби ме отново! Безжалостно тихо,
остави прахта да полепне по мен,
дълбоко вкопа ме и тягостно скрито
отрови с безумство сломения ден...
Вината се вплете по миглите тежки,
изписана с кървава, тъжна следа...
И белези стари... замлъкнали грешки,
се лутат в пустееща, глуха сълза...
...
© Деси Инджева All rights reserved.
