Нали
Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе
с много синьо, задъхано лято,
аз ще бъда отново дете
както някога. Както когато
си намирахме цели звезди
върху пясъка, парещ от обич.
Оседлавахме буйни мечти
с твърда вяра и с думата "можем".
Ако пак се обърне светът -
всеки облак да бъде отдолу
и прелива в сърцата смехът
само с радост, и радост по много,
ти нали ще останеш до мен!
Ще ни топли ли залезът морав,
че нали любовта ни освен
малка лодка, ще бъде и кораб.
Ако някога стана море
само слънце ще давам. От всичко
знам - единствено мога добре
да обичам и пак да обичам.
© Деа All rights reserved.
