Донесох си душата.
Нали ти обещах!
Донесох си тъгата.
Тя е част от нас.
Донесох ти живота.
Нали ти обещах!
Донесох туй, що мога.
Но стига ли ти пак?
Донесох ти и обич.
Нали ти обещах!
Донесох ти и ревност.
Какво ги сполетя?
Донесох ти и слава.
Нали ти обещах!
Донесе тя провала.
Рискувах ли те аз?!
Донесох и кошмари,
но тях не обещах.
Без тях дали ще може?
Не мисля! Но… няма как!
© Кристас All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
