Намерена
Тревожност - през сълзИ и смях...
Неподредена...
Гола...
Бягаща в дъжда...
Несресана..
Обричаща...
ти -
вгледа се -
във мене...
По дивата ти хубост те познах...
НеспАла с дни...
Очакваща... гальовна...
ала самата - зъзнеща от студ...
и Жал -
като Сираче в този свят греховен си...
Без твойта лудост -
аз напразно
бих живял
и миг,
докАто търсиш
ти
в Живота - със Живот загледана...
Всред
цялото стълпотворение изгубени -
неоткриваемо...
По дивата ти хубост -
те познах...
НАМЕРЕНА!!!
© Кирил Бачев All rights reserved.