Jun 27, 2007, 10:06 AM

НАМЕРИ МЕ

  Poetry
1K 0 3

НАМЕРИ МЕ

Намери ме! Някъде в хаоса.

Потърси ме! В тъмната гора.

Погледни с телескоп в космоса.

Открий ти моята звезда.

Намери ме! Протегни ръцете си.

Потърси ме! Аз съм още там.

В цъфналите бели лотоси.

В синевата на безкраен океан.

Намери ме! Погледни ти изгрева.

Потърси там моите очи.

Намери надеждата на залеза.

Там са моите мечти.

Намери ти думите ми, носени от вятъра.

Потърси и ласките ми нейде по света.

Открехни в душата си вратата,

а аз ще вляза в нея и сама…

15.06.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...