Jun 27, 2007, 10:06 AM

НАМЕРИ МЕ

  Poetry
997 0 3

НАМЕРИ МЕ

Намери ме! Някъде в хаоса.

Потърси ме! В тъмната гора.

Погледни с телескоп в космоса.

Открий ти моята звезда.

Намери ме! Протегни ръцете си.

Потърси ме! Аз съм още там.

В цъфналите бели лотоси.

В синевата на безкраен океан.

Намери ме! Погледни ти изгрева.

Потърси там моите очи.

Намери надеждата на залеза.

Там са моите мечти.

Намери ти думите ми, носени от вятъра.

Потърси и ласките ми нейде по света.

Открехни в душата си вратата,

а аз ще вляза в нея и сама…

15.06.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...