Намерих те! Огледах се наоколо
и в този сив и скучен ден
видях едно момче красиво,
което гледаше към мен.
Намери ме и ти със поглед,
усмихна ми се със тъга.
Изчезна в миг самотният облик
на стъклената ми душа.
Намерих те! И вече сърцето ми
Във мен гореше, когато вдигнах своя поглед.
Светът пред мене хубав беше.
© Йоана Йосифова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
