Намерих те!
Намерих те!
Свидна
Намерих те след толкова години,
загубена във времето назад,
сред наниз от копнежи и от рани,
сред есенния кървав листопад.
Намерих те сред звездните порои,
във шепите на падналата нощ,
в тихото на лунните покои
и в ласката на вятърния танц.
Намерих те и чудото се случи,
трепереща нощта се затаи
и само песента на два капчука,
по струните сърдечни зазвъни.
Намерих те по топлите ти устни
и в погледа открехнал сто врати,
в оня миг заключил цяла вечност,
сърцето ми, където те откри!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
