Jul 30, 2014, 8:51 PM

Напаст

  Poetry » Civic
531 0 2

Напаст

Каква е тази градска напаст.
Днес всички тичат към града...
Надяват се, че там ще лапат,
и ще живеят на ръба!

За селото не щат да чуят.
Там слънцето ги най-пече!
Не щат цървули да обуят,
деня им в труд да протече...

И всички искат да хитруват...
Хайлазлъка ги влече.
И търсят с някой да раздуват,
по-лесно как да се краде!

 

 Натикани са във куптори,

 или във цигански гета,

 а селото с широки двори,

 очаква своите чеда!

 

 Там чакат някой да се грижи.

 Да храни детските гърла.

 И соцпрограмите се грижат,

 да мрат отколешни села!

 

 И туй Европа го закриля...

 Но напастта не е при тях!

 Катуните ни връща с сила,

 и чисти своята земя!

 

 Аман от глупави съвети,

 не щеме техния акъл!

 За наша сметка те са взети,

 и често смисъла е зъл!

 22.07.2014г. Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...