Написано върху брезова кора
НАПИСАНО ВЪРХУ БРЕЗОВА КОРА
На квартала в потайните пазви
се е скрило къщенце отколе.
Нощем приказки кратки разказва
онемелият денем прозорец.
За стопанина, който заминал
надалеч и не се е завърнал.
Дълго чака го – стихнал, коминът
и бръшлянът – вратата обгърнал.
Малко груб и потънал във сажди,
русоляв и с коси напластени,
помнят огъня как е подклаждал
сутрин рано и бъбрел си с него.
Изковавал подкови и клинци,
здрави брави, дебели резета.
Над лехите прелитали птици –
и животът му в пътя си кретал.
Но една нощ до късно не мигнал
и дордето пропее петелът,
блъскал с чука и дрънкал с вериги –
като призрак болнав и несретен.
Из ръцете му – груби и мръсни,
блясък скитал се – тих и потаен.
И ковал той най-нежния пръстен –
дъх надежда из мрачната стая.
Да се влюбиш наесен, когато
отънели брезите се кипрят
с пищни къдри, с ресници от злато –
сякаш сбъдната свидна молитва!
Знам, че трудно любов се признава,
ако дълго мълчал си – с години.
Той потънал в мъгла оттогава
и по път неизвестен заминал.
Наковалнята нощем ли стене,
или кестен по покрива тича?
Диря пръстена – който на мене
някой с обич докрай ще обрича.
© Валентина Йотова All rights reserved.
