Напиши ми...
Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и копнеж да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слива с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни,
със искрящи бои по небето безлунно.
По изящния, каменен гръб на скалите,
да се раждат и любят над него орлите.
Татуирай го нежно в плътта на сърцето,
по безлюдния плаж, във дъха на морето!
Изрисувай го в топлата гръд на земята,
върху бяла дантела от сняг по стъклата.
Че словата на глас като дим се стопяват,
и изтляват на шепичка прах и забрава.
В този свят, сътворен от лъжи и безумия,
наша малка вселена изкови ми със думи!
И когато светът разбере, че я има
тази наша любов – невъзможна, незрима,
да го жегне до смърт, да му грабне покоя
тази обич завинаги – моя и твоя.
Тази наша любов, за която не знаят,
че е нежна магия и късче от рая,
и съвсем не разбират, с телата си клети,
че се любят над тях две звезди във небето!
Напиши ми писмо. Нека бъде красиво!
Всяка дума със страст и любов да опива.
Че шептяни на глас, те са дим и изтляват.
А писмата остават, писмата остават...
© Мария Вергова All rights reserved.
