напоследък
познанствата ми
със хората
текат като буен поток
под краката ми
по камънаците
стъпвам
крайно внимателно
те ме плискат
а аз преминавам
за оттатък реката
и за хлъзгави
коренища
като за човешки ръце
се залавям
зли русалки
ме мамят
в дълбокото нищо
или ласкави
ме засипват със водопадите си
върбалаци
продължавам
прескачам
пътувам
съмнителни бързеи
ме засмукват
и не мога почти
да се спра
и приятел да стана
със онази тояжка
която по пътя
използвах
а след това изоставих
аз самата
тояжка
за тръгнали като мене
през реката
но понякога
от умора преплитам крака
и протягам ръка към водата
да търся опора
напоследък крайно внимателно
© Павлина Гатева All rights reserved.