Напред ... и надолу
В ежедневието ни скучно, сухо,
безмерно крачим по нечий път,
в сърцата, биещи на кухо,
молитви пращаме за тиха смърт.
Във вените ни кръв студена
по навик мудно си тече
и простотата наслоена
към дъното ни все влече.
И ние хората "велики",
които имали сме ум,
продаваме чуства и усмивки,
заслушани в машинен шум.
безмерно крачим по нечий път,
в сърцата, биещи на кухо,
молитви пращаме за тиха смърт.
Във вените ни кръв студена
по навик мудно си тече
и простотата наслоена
към дъното ни все влече.
И ние хората "велики",
които имали сме ум,
продаваме чуства и усмивки,
заслушани в машинен шум.
© София Ленова All rights reserved.
мерси още веднъж
