Нарекох те преди години
на творбите мои муза,
но днес си вече минало,
ти сам си го заслужи.
Аз музи срещах най-различни,
но все едно във безсъзнание,
страхувах се да им откликна,
мислих си - това е изпитание.
Преминах много изпитания
и тестът все е положителен,
но стига толкова страдания,
вече имам план - решителен.
Поемам ляв завой, а ти на дясно
и повече не ме мисли,
за мен в душата ти е тясно,
на моята и трябват висини.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
