3.08.2008 г., 18:11

Нарекох те

947 0 14

Нарекох те преди години

на творбите мои муза,

но днес си вече минало,

ти сам си го заслужи.

 

Аз музи срещах  най-различни,

но все едно във  безсъзнание,

страхувах се да им откликна,

мислих си - това е изпитание.

 

Преминах много изпитания

и тестът все е положителен,

но стига толкова страдания,

вече имам план - решителен.

 

Поемам ляв завой, а ти на дясно

и повече не ме мисли,

за мен  в душата ти е тясно,

на моята и трябват висини.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...