Наричаха го Август
Наричаха го Август, без причина,
той беше млад, усмихнат и красив,
понякога рисуваше картини,
а друг път се превръщаше в лирик.
Обичаше да ходи из полето,
вървеше бос през буйната трева,
говореше си с птиците в небето,
по стъпките му никнеха цветя.
Заплитайки си слънчев лъч в косите
той скиташе по пясъчния бряг,
с морето си споделяше мечтите
и заедно препускаха до здрач.
Но Август тръгна! Стана някак тъжно,
брегът прегърна свойта самота.
Ще дойде ден и Август ще се върне,
той винаги се връща у дома!
© Руми All rights reserved.
