Нарисувай ми горската пролет
Откъсни парченце от гората,
нека в него има ято птици,
слънчев лъч със цвят на чисто злато
и поточе с бляскави искрици.
Нека има дрян предричащ здраве
с жълтите накацали цветчета.
Като в сън да е, ала наяве –
с две боричкащи се там мечета.
Със раззеленили се дървета
и ливади пълни с минзухари.
С водно конче пърхащо с крилете,
над вода, потекла от върхари,
още снежни, леденостудени,
там, високо, чак до небесата.
Късче пролет … със очи засмени –
твоя блян в рисунка на гората.
© Данаил Таков All rights reserved.
