Нарисувай ми Коледа,
аз и ти пред камина
върху тигрова кожа
и навън да е зима.
Чаши с меден обков
да са пълни със вино,
с дъх на стара любов
и мечти светлосини.
Не забравяй комина,
направи му решетка,
нека бъде невидима,
но от яката плетка.
И когато се спуснат
във среднощния час,
чудесата завинаги
да останат при нас.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
