Очите ти във мен се впиват като жило
и въздухът от синьото трепти в хипноза.
Не искам да си спомням грозното бесило,
възпявано години в стихове и проза.
Нима позорът може в дата да се вмести?
И Февруари да опишем във куплети?
И днес, Апостоле, в портрети си обесен,
над гузните ни съвести ликът ти свети.
Бледнеят думите, ръката ми трепери...
Годините не са стопили ледохода
на онзи вик-въпрос, написан във тефтера:
"Народе????"
© Димитър Никифоров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
