Наша одисея
Не ме жадувай, някога ще тръгна
дори да сложиш на врата ми примка.
Родена съм в безмълвна безтегловност -
понякога съм сън, друг път – молитва.
Не ме заключвай, пак ще се изплъзна
през пръстите ти устремна и дива.
Опитвал ли си светлината да затвориш,
опитвал ли си вятъра да спираш?
Ще идвам без юзда когато пожелая -
неканена, спонтанна, безразсъдна,
ще мина през ключалката ти тясна,
в леглото ти самотно и кахърно.
В зениците ти примитивно ще възкръсна -
един Адам и неговата Ева.
Не се страхувай, Господ ни е търсил
и е написал наша одисея.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
