Нашата малка планета
Нашата малка планета
На внука ми
Като полъх на вятър, като ромон на дъжд
са твоите песни, закачки и смях.
От динозаври ме пазиш - истински мъж,
а вечер заспиваш заедно с тях.
И разбуди се моето кротко огнище,
завъртяха се пламъци, бели дервиши.
Не само хлябът докрай ме засища,
не само въздух ми трябва да дишам.
Сред приказки цветни за седем джуджета,
за Герда, за Кай и за дядо ни Мраз
ти ми поднесе малка планета,
на която със тебе стъпих и аз.
Без тази тревога, която ни пари
приключих и с моя упорит риболов.
Сгънал в сърцето мрежите стари
престанах да диря голяма любов.
При теб я намерих сред облаци прах
от танкове, джипки и боси крачета.
Безкрайно голяма, но която събрах
в една като напръстник малка планета.
© Христов All rights reserved.
