Kрехки чудеса
Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди.
И в стиховете неизбежно
се раждат крехки чудеса
и всичката любов и нежност,
за мен достатъчни не са.
Градя от всеки камък църква,
а много хвърлихте и знам,
там, де сърцето ми замръква,
небесен купол му е храм.
И който, като мен е губил,
и е печелил в труден миг,
той знае – с ласките си груби,
не иска Бог да ни погуби,
чеда сме на народ велик.
Ако ли някога посърнал,
строша перото си на две,
то Господ в сън ще позове,
мой прародител, да го зърна...
И пак ще литна, и поглеж
как всеки порив на ума ми,
открил и вяра, и копнеж,
сред белосветските измами,
щом Бог прошепне тихо: "Спи!"
Искрите ми – незатъмнени,
кръвта бунтовна, в мойте вени...
И рай – Балкан, и град с липи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
