Напред -
с приведен гръб,
към своя ад!
Народът слаб,
с език пъпчив от непонятни думи,
върви далеч от своя път,
по начертани, чужди друми.
Брои наум -.
на Аспарух следите,
на Самуил слепците
и губи своя дух.
Ден след ден ставаме по-глухи.
Реките - нашите сестри,
вече не мълчат и
стават все по-буйни.
Не камъни, стени рушат,
с очи вперени в народа.
По устните им
стичащи се кърви.
А бяхме първи! -
при Симеон, Борис...
Тях пък, кой ги помни?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
