Напред -
с приведен гръб,
към своя ад!
Народът слаб,
с език пъпчив от непонятни думи,
върви далеч от своя път,
по начертани, чужди друми.
Брои наум -.
на Аспарух следите,
на Самуил слепците
и губи своя дух.
Ден след ден ставаме по-глухи.
Реките - нашите сестри,
вече не мълчат и
стават все по-буйни.
Не камъни, стени рушат,
с очи вперени в народа.
По устните им
стичащи се кърви.
А бяхме първи! -
при Симеон, Борис...
Тях пък, кой ги помни?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
