Настояще
Напред -
с приведен гръб,
към своя ад!
Народът слаб,
с език пъпчив от непонятни думи,
върви далеч от своя път,
по начертани, чужди друми.
Брои наум -.
на Аспарух следите,
на Самуил слепците
и губи своя дух.
Ден след ден ставаме по-глухи.
Реките - нашите сестри,
вече не мълчат и
стават все по-буйни.
Не камъни, стени рушат,
с очи вперени в народа.
По устните им
стичащи се кърви.
А бяхме първи! -
при Симеон, Борис...
Тях пък, кой ги помни?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
