На Добромир Тонев
Аз те виждам да яздиш, Поете –
конче-вихър под тебе лети.
И расте, възмъжава сърцето–
от родените в него мечти.
Няма пречки, ни тъмни съмнения –
има само един хоризонт
и към него сега устремени,
сте заложили даже живот.
Тези пътища пазят дъха ти
и копитата още кънтят.
Не утихват, дори и когато
е изминат житейският път.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
