Настроение преди среща
(зимно)
Когато в мен се върне пролетта
с надеждата за новото начало.
Когато си простя за глупостта,
че пожелах със теб да бъдем цяло.
Когато огладнея за живот
след тъмен студ и зимно недоволство.
Тогава потърси към мене брод!
Тогава - научи ме на покорство.
Сега съм бунт и буря. Сея смърт.
Ледът не иска семето да пусне.
Така е необятно в мойта гръд,
че тесни ми се виждат твойте устни.
И тесен ми се вижда всеки дом,
щом скрива за душата хоризонти.
Но всяка птица търси своя клон.
И всеки пътник родните си порти.
Ако си истински, ще бъдеш там.
А аз без обич няма да се дам.
© Росица Младенова All rights reserved.
