Насън
Отскоро... сънувам поезия.
Нощем я мисля - насън.
Но сутрин, изпадам в амнезия,
и будя се с памет на пън.
Не зная, какво съм, сънувал.
Не помня, дори и куплет.
Не знам, до кого съм пътувал.
Не мога да драсна и ред.
Навярно... сънувам дълбоко -
вълнуващи, потни неща.
Юрганчето... щом ми е мокро,
и щом се усмихвам в снега.
Разпитах съпругата вкъщи,
дали тя не знае - какво -
в чаршафите потни аз върша
на здравото, наше легло.
А тя ме погледна - красиво!
Усмихнато махна с ръка.
А след това каза - щастливо:
- Не се плаши. Аз ще пера!
Юри
Йовев
Януари
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Юрииии
