Jul 23, 2007, 8:59 AM

Научи ме...

  Poetry
853 0 13
Научи ме как не се обича,

аз как се обича знам добре.

Вярвай, обичта ме разсича,

яростно разделя ме на две.

Разкажи как не се желае,

научи сърцето ми на това.

От желание към теб не знае

мой ли или твой е ритъма.

Обясни, как спира се мечта:

желана, очаквана с копнеж.

Една мечта да спра в нощта

наситена с порив за летеж.

Ябълката райска научи ме

как да спра да ти подавам.

От земния си рай изгони ме,

грешница че съм, признавам.

Ако в този живот посмееш

да ме научиш на тези неща,

ако да ме промениш успееш,

сама ще си тръгна в нощта.

Този живот ще си свободен,

а следващия, за него не знам ...

Научи ме и ще съм затворен,

един завинаги заключен храм.

(а)

22.07.2007г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...