Навярно имам триста страници присъда
Защо си тъжен ти и мрачен, като буря?
Аз все намирам малки поводи за смях.
Небето ми сто пъти мъка прекатуря,
но виж ме. Триж по-силна всичко преживях.
Събаряха и мене болести, несгоди,
пожар гори ме, зъзнах в мрак и студ, и глад.
Избрах надежда неотменно да ме води,
където пропаст има - лудите летят.
Пътека козя беше пътят ми нагоре,
вървях и падах, а тълпата с поглед кос,
дюдюкаше: Ще падне тая, вижте хора!
Куража си не го поставях под въпрос.
Анатеми (а уж мълвяха благослови)
то аз си знаех тежестта на своя кръст.
Лъжовни и фалшиви няколко любови
и дявол за секунда някак по-чевръст.
Навярно от инат (а и душата ми е птича)
посрещам всеки ден. Дори и лош е нов.
Мен или мразят, или ме до смърт обичат,
защото стих съм, слънце, песен и любов.
Навярно имам триста страници присъда,
какво ме чака? Аутодафе. И го знам.
Сърце не дава като другите да бъда.
Без свойта грешна обич лудият е сам.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
