Навярно съм и двете
Господи, какво е любовта
ако за мен несподелена си остава?
Не е ли бич за моята душа,
която да я срещне се надява.
Не е ли болка дето няма край
и вечно безпощадно ме дълбае.
Животът стана Ад, наместо Рай
и в него на любови не ухае.
Негодна ли съм, що над мен тежи,
изкупвам ли на някой греховете?
Грозна ли съм, грешна ли, кажи…
А може би навярно съм и двете.
Дано в живота има кръговрат,
защото съвършено грешни няма.
Какво да сторя? Няма път назад.
Прости ми и ми дай любов голяма.
© Надя Уорендър All rights reserved.
