Не, не ми се прибира отново
в самотата на твоите думи.
Остави ме с орлите да скитам,
в непознати небета и бури,
за да свия гнездо на открито.
Да попие в перата ми вятър
и в крилете ми друг да се крие
в сняг и в дъжд, в зима и в лято.
И когато те срещна случайно
да премина през твоята сянка,
не умееща мен да обича,
но научена мене да чака.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
И го пуснах в мен да поскита и думичките си намериха точното местенце. Благодаря :*
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
