Не!
Не мога да те пусна и не искам.
Не зная как без теб да продължа.
Очите си затварям... стискам, стискам,
повтарям си, че сън е и лъжа.
Но щом повдигна клепки само мракът
прегръща ме, а всичко в мен крещи.
Врабче въздъхва нейде в пущинака.
Кажи ми, че това си ти... Кажи!
Навсякъде те виждам, полудявам.
По кожата ми пъплят страхове.
Говоря ти... Не искам да повярвам,
че повече не ще те видя. Не!
И става все по-тихо, все по-стръмно...
На ръбчето на бездната стоя.
Да имах тази сила да те върна
сама бих влязла в черната земя.
© Жанет Велкова All rights reserved.
