Не бленувай цветната прегръдка на дъгата
***
Не поглеждай нежно в небесата
и не вярвай - аз не съм до теб.
Не бленувай цветната прегръдка на дъгата -
превръщам се във спомен блед.
С листата розата заплака,
но нямаше сълзи солени.
Дали това не е отплата
за моето тъжно откровение?!
Не смея да те искам...
И страх ще ме е да те имам.
Тъй следващият розов лист прелиствам -
към пропастта небесна поведи ме!
Там има скрито вдъхновение,
което със любов отхвърлям.
А ти стоиш като спасение -
дори и двама да затънем.
И вече съм сълза небесна,
от аромат опиянена.
Но не пречистена до съвършенство,
а в чуждите очи - недостижима!
***
© Николай Стойчев All rights reserved.
