Не дочаках те
Не дочаках те, моя любов!
Уморих се, ти не порасна -
малка, крехка, две устни живот,
мила, звездна, бяла и страстна.
Не дочаках те, моя любов!
Беше зрънце, покълна в ръцете,
реката бе вчера, въздишка и брод,
днес - тръпчиво, нагарчащо цвете.
Не дочаках те, моя любов!
Да приседнеш в скута ми в мрака,
не дочаках те, плъзна мъгла
и постелята мигом заплака.
Не дочаках те в дългата нощ
до прозореца свит и тъгуващ,
тичаше вятърът гневен и лош
и размина ме с поглед ликуващ.
И луната без дъх онемя,
лудо крачеше в стаята скучна,
не дочака те даже съня,
в звездни улеи ядно се спусна.
Не дочаках те, моя любов!
Остарях, ти не порасна -
огнева, дива, две шепи живот,
чудна, слънчева, вечна, прекрасна!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
